Ревизионният акт е индивидуален административен акт, който се издава от Националната агенция по приходите във връзка с установени нередности свързани с данъци или осигурителни вноски. Ревизионният акт се издава на база ревизионен доклад, който се създава преди акта от служителите на НАП. Изпълнението на акта е доброволно, но след изтичане на срока за доброволно изпълнение, подлежи на принудително изпълнение.
След като ви връчат ревизионния акт можете да го обжалвате по административен и по съдебен ред. За да е възможно обжалването по съдебен ред, обаче трябва първо да сте подали жалба по административен ред пред НАП.
Как да обжалвате по административен ред и какъв е срокът за това?
Срокът за обжалване на ревизионен акт е 14 – дневен от връчването му. С изтичането на този срок вие повече няма да имате възможност да го обжалвате. Обжалването започва с подаването на жалба чрез териториална агенция на НАП до дирекция „ Обжалване и данъчно — осигурителна практика“ при централното управление на НАП. В България тези дирекции са пет и се намират в София, Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив. Служителите в тези дирекции имат 60 дни да се произнесат. Особеното е, че обжалването на ревизионния акт не спира изпълнението му, което означава, че е възможно извършването на принудително- изпълнителни мерки. Имате възможност да се предпазите от принудителното изпълнение като подадете молба за спиране на изпълнението за частта, която обжалвате. Към тази молба следва да приложите доказателство за изплатено обезпечение. Размерът на обезпечението трябва да е в размер на главницата и лихвите към датата на подписване на искането. Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му.
Има възможност административния орган да не изпрати решение в срок от 60 дни от подаване на жалбата по административен ред. В този случай се смята, че са потвърдили ревизионния акт. Тогава отново имате възможност в 30 – дневен срок да обжалвате.
В случаите, в които жалбоподателят не е спазил правилото на чл. 156, ал. 2, а е подал жалбата си срещу ревизионния акт директно до съда, последният следва да се произнесе с определение за недопустимост на жалбата и да прекрати съдебното производство.
Как да обжалвате по съдебен ред и какъв е срокът ?
Имате възможност да обжалвате по съдебен ред ревизионен акт само след като първо сте обжалвали същия по административен. Основанията, върху които може да се обосновете са – незаконосъобразност на ревизионния акт и недостатъчна обоснованост. Незаконосъобразен е актът, който:
– не е издаден от компетентен орган;
– не е спазена задължителната писмена форма;
– противоречи на материалното право (напр. Нарушен е закона за ДДС, трябва да се опише това нарушение точно. Но понякога може да се допусне грешка в прилагането или тълкуването на материалните закони – ревизията е за ДДС, ама в акта навсякъде пише, че нарушавам някакъв друг закон – напр. ЗКПО.);
– нарушено процесуално право (процедурата по издаване);
– не e съобразено с целта на закона (Целта на закона е да се контролира спазването на данъчните закони. Ревизията и проверката не може да се използват като средство за изнудване);
Когато обжалвате ревизионния акт за обоснованост, същия се обжалва само в частта, в която жалбата ви е уважена. В този случай съдът трябва служебно да провери дали ревизионния акт е законосъобразен.
Срокът за обжалване по съдебен ред е 14 – дневен от получаване на решението на съответната дирекция „Обжалване и данъчно — осигурителна практика“.
Решението на съда също може да бъде обжалвано, но пред Върховния административен съд.
Най-честите основания за обжалване на ревизионен акт.
На първо място най-често ревизионния акт се обжалва заради съдържанието му. Например, ако не сте доволни от написаното или има пропуски, вие можете да подадете жалба, като в жалбата обясните кое не ви удовлетворява в самия акт и кое смятате, че е неточно.
Друго често срещано основание е липса на доказателства. По същия начин както в предходното основание по административен ред подавате жалба и описвате защо според вас има липса на доказателства.
Трето основание е обявяване на акта за нищожен. На първо място следва да изясним към кой момент се преценява правния интерес на оспорващия ревизионен акт. При оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. В този случай имате възможност да започнете обжалване по съдебен ред, като пропуснете административния ред. Неспазването на правилото, че първо следва да се подаде по административен ред, тук не би довело до неоснователност на жалбата. Основание за нищожност може да е например допуснати процедурни грешки и други от основанията за законосъобразност.
Кои от основанията за законосъобразност на ревизионния акт не са основания за нищожност?
След 01.01.2013 г., издаването на акт от по-висшестоящ орган от упоменатите в закона органи не е основание за нищожност на ревизионния акт. С Тълкувателно решение № 5 / 13.12.2016г този въпрос е изчерпателно изяснен и противоречия би следвало да няма. Например, ако ревизионния акт е издаден от „изпълнителния директор“, а не от „главен експерт по приходите“, това не е проблем.
С Тълкувателно решение № 5 ОТ 22.06.2015 се изяснява и въпроса дали е нищожен ревизионния акт, когато има липса на подпис на ревизиращите органи на ревизионния доклад. Отговорът е – не. Няма основание за обявяване на ревизионния акт за нищожен. Това не е достатъчно основание, тъй като ревизионния доклад няма самостоятелно значение.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
Автор: Даяна Млъзева, адв. сътрудник
