Днес поставяме подпис под договор почти механично. Едно движение на ръката трябва да покаже нещо много съществено – че именно този човек стои зад документа и приема написаното в него.
Но в продължение на векове това не е ставало с подпис.
В средновековна Европа важните документи са били удостоверявани чрез печат – изображение, отпечатано най-често във восък посредством специална матрица. Печатът е можел да съдържа герб, фигура, символ или изображение на своя притежател и е изпълнявал приблизително функцията, която днес свързваме със собственоръчния подпис: да покаже произхода и автентичността на документа.
Причината е съвсем практична. Значителна част от хората не са можели да изписват собственото си име, но това не означава, че не са сключвали сделки, не са поемали задължения и не са издавали документи. Печатът е позволявал волята им да бъде удостоверена по начин, който впоследствие може да бъде разпознат и проверен. Понякога самото поставяне на печата е ставало и пред свидетели – още един начин да се укрепи доверието в документа.
Един от най-известните примери е Magna Carta от 1215 г.
Обикновено казваме, че английският крал Джон я „подписва“. Исторически по-точно е друго: на 15 юни 1215 г. при Рънимийд той поставя кралския си печат върху документа. Именно печатът, а не собственоръчен подпис, удостоверява кралското съгласие.
Това е интересен детайл, защото показва колко стара е една от големите задачи на правото – как да докажем, че дадено изявление действително произхожда от определен човек.
Средствата се променят. Восъчният печат постепенно отстъпва място на подписа. Днес към него добавяме квалифицирани електронни подписи, електронна идентификация и други технологични способи.
Но въпросът остава почти същият като преди осем века:
Кой стои зад този документ и можем ли да докажем, че именно той е изразил тази воля?
В този смисъл пътят от восъчния печат до електронния подпис е много по-кратък, отколкото изглежда.
Технологията се е променила.
Правният проблем – почти не.
Всяка седмица публикуваме реални въпроси, казуси и любопитни истории от света на правото – следвайте страницата, за да не ги пропускате.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
