Posted on

За разликите между „Най-добър до“ и „Използвай преди“ – заблудите при търговията и консумацията на храни с изтекъл срок

Всяка година 88 милиона тона годна храна бива изхвърляна в контейнерите за боклук в страните от Европейския съюз. За България  точни данни няма. Предполага се, че загубите на храна възлизат на 670 хиляди тона годишно. Това количество е достатъчно да осигури два пъти на ден хранене в продължение на година на милион и половина българи в затруднено положение.

Една от основните причини за тази притеснителна статистика е, че гражданите не са наясно с разликата между годна за консумация храна и такава, която е опасна за здравето и носи потенциален риск от натравяне. В същото време търговците на хранителни продукти, поради недоверието и липсващата информираност на потребителите относно сроковете на годност, са принудени ежедневно да бракуват и изхвърлят тонове храни, голяма част от които все още напълно годни за консумация, респ. за продажба. Това не само води до огромни загуби в бизнеса, но ощетява и държавната хазна с оглед непостъпване на данъци в държавния бюджет поради изваждането на храните от търговския оборот.

С оглед горното в настоящата публикация ще изясним разликите между срока на трайност и срока на годност, както и някои основни моменти при изискванията към производителите и търговците на хранителни продукти, касаещи етикирането на същите и правните последици от неспазване на законовите задължения в хранителната търговия и промишленост.

1. РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ “СРОК НА ТРАЙНОСТ” И “СРОК НА ГОДНОСТ”

Един от реквизитите за етикиране на храните е “срок за трайност или срок за годност”. Тези две характеристики очертават основни качества на хранителните продукти, както и възможността за тяхната консумация и възможност за продажба.

Производителите и търговците осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол, включително и това дали същите са в срок на трайност/годност преди “пускането им на пазара”. Те са отговорни и относно спазването на нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни.

Една от основните забрани, касаещи продажбата на храна, която е установена в чл. 20 от Закона за храните (ЗХр) е, че не се разрешава пускането на пазара на храна, която:

  1. не е безопасна за консумация от потребителите;
  2. уврежда или може да увреди здравето на хората;
  3. е негодна за консумация от хората.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗХр “на пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на този закон, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав, и са безопасни за човешкото здраве.

Глобите при нарушаване на това задължение започват от 1 000.00 лв. и могат да достигнат до 4 000.00 лв. в зависимост от естеството на нарушението, дали е извършено за първи път и дали фирма или физическо лице е нарушител в конкретния случай. Наред с това, търговците и производителите биха понесли значителни вреди при евентуална небрежност при изпълнение на задълженията си, представляващи обезщетение за вреди – имуществени и неимуществени, на граждани, причинени от консумация на вредна храна, довела до отравяне. Следва да се отбележи, че българският Наказателен кодекс (НК) в раздел III “Престъпления против народното здраве” предвижда като престъпление изготвянето, продажбата, предлагането за продан, храни или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества. Наказанието е лишаване от свобода до 5 години, като при по-сериозни случаи достига и до 15 години. Състав е предвиден и за нарушение на правила, уреждащи производството, съхранението или търговията с храни или питиета, предназначени за общо ползване,когато с това е изложено на опасност здравето или живота на другиго (чл. 350 от НК).

За да изясним по-конкретно в кои случаи е налице нарушение на чл. 20 от ЗХр., е редно да предоставим дефиниция в кои случаи една храна е опасна за консумация, кога храната би могла да уведи или уврежда здравето на хората и кога е негодна за консумация. Редно е да се посочи и кога е налице “пускане на пазара” на такава храна.

Безопасна храна и храна, която не е безопасна

Съгаласно чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите една храна НЕ отговаря на изискванията за безопасност, респ. не може да се продава и да се консумира, когато е изтекъл нейният срок на годност. Срокът на годност се обозначава с изразите “срок на годност”, “използвай преди”, “годен до”. Срокът на годност не бива да се бърка със срока на минимална трайност, който обикновено се обозначава с “най-добър до” (англ. Best before), “годен за употреба до”, “консумирайте до …дни след отваряне/размразяване”). Според § 1, т.34 от Допълнителните разпоредби към Закона за храните: „Негодна храна за консумация от човека“ е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката.

Когато срокът на минимална трайност (“Най-добър до”) е изтекъл, но срокът за годност все още не е и храната е правилно съхранявана, то същата е годна както за продажба, така и за консумация. Възможно е обаче в този случай, макар и годна за консумация, храната да не притежава същите вкусови качества, каквито е имала по време на срока на минимална трайност, респ. да е загубила консистенцията си. Както посочихме по-горе, когато е изтекъл срокът на минимална трайност, храната е годна да бъде консумирана, но само до изтичане срока на годност. Нещо повече, търговците при продажбата и потребителят преди и след консумация (при разопаковане) следва стриктно да спазват указанията за съхранение на храната.

Например, ако на опаковката на макарони е изписано, че изделието е “най-добро” (срок на минимална трайност) до 10 март 2019 г., а срокът на годност е до 20 дни след нейното разопаковане, то не е проблем да консумирате този продукт на 29 март 2019 г., но не следва да продължавате консумацията му след изтичане на 20 дни от отварянето.

 

Кои храни имат определен срок на годност и срок на минимална трайност ?

Единствено бързо развалящите се храни като охладени риба и месо, в т.ч. кайма, пушена риба, готови за консумация храни и салати, повечето напитки, в т.ч. и кафе, както и други добре опаковани храни (например под вакуум или със защитен газ) притежават срок на годност (‘Използвай преди”, “Use by”). След изтичане на срока на годност търговците не могат да продават храната, а потребителите не следва да я консумират, съхраняват, замразяват, тъй като това е рисковано за човешкото здраве. Възможно е в някои случаи срокът на годност да бъде удължен, само ако потребителят веднага след покупката му го замрази според указанията на опаковката. За търговците обаче е категорично забранено да се пуска на пазара продукт с изтекъл срок на годност, дори ако продуктът се съхранява. Това означава, че ако на 20 март 2019 г. ресторант (търговец) държи във фризера си карначета с обозначен срок на годност с надпис “Използвай преди 10 март 2019 г.”, то същият ще бъде глобен на основание Закона за храните, независимо че преди 10 март 2019 г. е замразил месните продукти. Съдебната практика е непротиворечива в заключението, че е налице “пускане на пазара”, когато лица с обичайна търговска дейност – търговия на хранителни продукти като ресторанти, супермаркети, съхраняват продукти с изтекъл срок на годност.

Изключение има при яйцата, за които има специална регулация. Въпреки че те имат маркировка “най-добри до” търговецът може да ги пуска най-късно в срок до 7 дни преди изтичане на посочения на опаковката срок. Например яйца с надпис „Най-добри до 22 март“ трябва да бъдат продадени до 15 март.

  • Всички останали храни се считат като такива с по-дълъг живот и задължително следва да имат срок на минимална трайност (“Най-добър до”, англ. “Best Before”, “Годен за употреба до края на…), с изтичането на който храната отново е безопасна и годна за консумация. Обикновено това са замразените храни, сухи и сушени (ориз, макаронени изделия) и консервирани храни. Все пак, продуктът не трябва да се консумира, ако установите, че вкусът е компрометиран, миризмата и външният вид са странни или показват странна консистенция. Нещо повече, консумацията на продукта след изтичане на срока “ Най-добър до” важи единствено в случаите, при които продуктът не е отварян. След разопаковане и контакт с въздуха същият подлежи на замърсяване и би могъл да стане негоден и дори опасен за употреба.

 

В кои случаи за храни е нужно да е посочен срок на годност (“Използвай преди”, англ. Use by), задължителен за спазване?

Срок на годност е налице при бързо развалящите се храни като млечни продукти, месни продукти, готови за консумация храни. Не продавайте продукти с изтекъл срок на годност и не консумирайте тези храни. Потребителите могат да удължат този срок, ако това е указано на опаковката на продукта. Търговците обаче, дори да са сторили това, нямат право да “пускат на пазара” продукт с изтекъл срок на годност. Тук също има една подробност за потребителите. Един продукт може да бъде опасен за консумация и преди изтичане на срока на годност, ако не е спазено указанието на продукта. Такъв би бил случаят, ако на опаковката е изписано “Използвай до 3 дни след размразяване/отваряне” и отделно от това е описан срок “Използвай до 10 март 2019 г.”. Това означава, че ако отворите/размразите продукта на 1 март, то не следва да го консумирате на 5 март, въпреки че срокът на годност не е изтекъл към тази дата.

В кои случаи за храни не е нужно да се посочва дата на мнимална трайност (Най-добър до”, англ. Best before?)

За следните продукти не е налице задължение за посочване на дата на минимална трайност:

  • пресни плодове и зеленчуци, включително картофи, които не са били обелени, нарязани или обработени по подобен начин;
  • вина, ликьорни вина, пенливи вина, ароматизирани вина и подобни продукти, получени от плодове, различни от грозде, и напитки, попадащи под код по КН 2206 00 и получени от грозде или гроздова мъст;
  • напитки, съдържащи 10 или повече обемни процента алкохол;
  • тестени или сладкарски изделия, които, предвид естеството на съдържанието им, обикновено се консумират в рамките на 24 часа от производството им;
  • оцет;
  • готварска сол;
  • твърда захар;
  • захарни изделия, състоящи се почти единствено от ароматизирани и/или оцветени захари;
  • дъвки и подобни дъвчащи продукти.

Кога е налице “пускане на пазара” според Закона за храните?

 Според легалното определение, посочено в § 1, т. 53 ДР на ЗХ „Пускане на пазара“ е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните.

Ако дадена храна е с изтекъл срок на годност, означава ли това, че другата храна от същия вид под същата партида също е негодна за консумация и като такава е забранено да бъде продавана от търговците?

Да, когато една храна, която не е безопасна за потребителите, е част от партида или доставка храни от един вид с еднакви характеристики, се смята, че цялата партида или доставка не отговаря на изискванията за безопасност, освен когато след извършване на проверка и/или лабораторни изследвания се установи, че останалата част от партидата или доставката е безопасна.

Извод: Когато дадена храна е с изтекъл срок на минимална трайност, обозначаван като “Най добър до”, “Годен за употреба до”, англ. “Best before”, то същата, ако е правилно съхранявана от търговците и потребителите съобразно указанията на опаковката, няма пречка да бъде продавана, респ. консумирана. Потребителите следва да имат предвид, че следва да проверят мириса, консистенцията преди консумация. Търговецът следва да има предвид, че може да бъде отговорен, когато качеството на продукта не отговаря на очакваното за конкретната храна.

Ако обаче храната е с изтекъл срок на годност, обозначаван като “Използвай преди”, англ. “Use by”) то търговците биха извършили нарушение, ако пуснат на пазара тази храна. Потребителите не следва да консумират хранителни продукти с изтекъл срок на годност, тъй като същите са опасни за човешкото здраве и може да се получи натравяне.

Според френската асоциация France Nature Environnement най-добрата идея за производителите е върху етикета да бъдат поставени и двете дати.

2. ЕТИКИРАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И РЕКЛАМА НА ХРАНИ

Чл. 7, ал.2 от ЗХр гласи, че етикетирането, представянето и рекламирането на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, не трябва да заблуждават потребителите. Етикетирането, рекламирането и представянето на храните, включително тяхната форма, външен вид, опаковка, опаковъчен материал или предмет, начин на търговско аранжиране и подредба, и наличната информация за тях в медиите не трябва да заблуждават потребителите.

Производителите и търговците на храни са длъжни да предлагат на потребителите в страната храни, етикетирани на български език. Допуска се данните на етикета освен на български език да бъдат обявени и на други езици.

При етикетирането на храните не се допускат обозначения, които приписват или подсказват свойства на храните, свързани с предпазване от възникването или с лекуване или диагностика на болести при човека.

Забранено е рекламирането на генетично модифицирани храни чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, и/или са предназначени за детска аудитория.

Съгласно Закона за храните Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на земеделието, храните и горите определя с наредба условията и изискванията за представянето на хранителната информация при етикетирането на храните. Това е т.нар. Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните (за краткост Наредба за етикирането).

Изисквания при етикирането на храни се съдържат в чл. 10, ал. 1 от ЗХр. Отделно от това, изискванията за етикиране се съдържат и в Наредбата за изискванията за етикирането и представянето на храните, издадена на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за храните. Нормативната уредба е в синхрон с европейското законодателство и по-конкретно с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011. Според цитираните нормативни актове етикетът на храната следва да съдържа:

  • данни за наименованието, под което храната се продава(например “хляб”);
  • списък на съставките на храната и количество на някои от тях;
  • количествено съдържание на ГМО и уникалния му код;
  • срокът на трайност на храната и условията, при които трябва да се съхранява (срок на годност или срок на трайност);
  • нетното количество на предварително опакованите в отсъствие на потребителя храни;
  • име/фирма, седалище и адрес на производителя или на лицето, което пуска храната на пазара,
  • държавата на произход при храни от внос,
  • маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната– партидата на дадена храна се определя във всеки отделен случай от производителя или от лицето, което опакова тази храна, или от първия търговец, установен в рамките на Европейския съюз; маркировката в повечето случаи се предхожда от изписването на латинската буква „L“; налице са хипотези, при които в определени случаи не се изисква обозначаване на партида (вж. чл. 11, ал. 7 от Наредбата за етикиране).  Когато на етикета е поставен срокът на минимална трайност или обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ“, последвано от конкретна дата, не се изисква поставяне на маркировката за партидата, при условие че датата съдържа поне некодирано означение на деня и месеца в този ред; „партида“ е група единици за продажба от дадена храна, създадени, произведени или опаковани при практически едни и същи условия.
  • указания за употреба, ако е необходимо, когато при липсата на такива указания би било трудно използването на храната по подходящ начин;
  • действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol.
  • обявяване на хранителната стойност.

Размерът на буквите в обозначението за съдържание на ГМО в продукти съгласно чл. 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 трябва да бъде два пъти по-голям в сравнение с останалата част на надписа и с цвят и шрифт, различни от основния. В случай че храната съдържа или се състои от ГМО в съотношение над допустимата прагова норма, определена в Регламент (ЕО) № 1830/2003, видът, количественото съдържание, уникалният идентификатор на ГМО и думите „Съдържа ГМО“ задължително се изписват на опаковката с размер не по-малък от 25 на сто от опаковката, с главни букви, с контрастен на останалата част от текста цвят.

Уредбата в областта на производството и търговията с хранителни продукти е изключително обемна и рестриктивна. С настоящата публикация се надяваме да сме внесли яснота по отношение на търговията и консумацията на храни с изтекъл срок на минимална трайност, но с неизтекъл срок на годност.

Автор: адв. Михаела Димитрова, управляващ съдружник в адвокатско дружество “Димитрова & Хаджиева”

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.

 

Източник / Литература:

http://www.babh.government.bg/userfiles/files/KH/best_before_bg.pdf

 

  • Нормативни актове, уреждащи обществените отношения в областта на производството, съхранението и търговията с хранителни продукти:
  • Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите
  • Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно проследяването и етикирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО (наричан в становището “Регламента”);
  • Захон за храните (наричан в становището ЗХр);
  • ØЗакон за здравето (наричан в становището ЗЗдр);
  • Закон за защита на потребителите;
  • Наредба за изискванията към бързо замразените храни (в сила от 2013 г.);
  • Наредба № 8 от 4.12.2018 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, п предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици
  • Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните
  • Наредба № 15 от 28.06.2002 г. за изискванията към използване на ароматизанти в храните (Загл. изм. – ДВ, бр. 62 от 2006 г.)
  • Наредба № 26 от 14.10.2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход
  • Наредба № 4 от 3.02.2015 г. за изискванията към използване на добавки в храните
  • Наредба № 36 от 23.03.2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход
  • Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите
  • Отменени актове: Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (наричана в становището “Директивата”);  Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304 от 22.11.2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1169/2011“.

 

Публикации от Корпоративно право

Имате въпроси?

Пишете на адвокатите
Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *