Прекратяването на трудовия или гражданския договор не означава автоматично, че всички реклами с ваше участие трябва да бъдат свалени.
Но и обратното не е вярно: фактът, че някога сте се съгласили да бъдете снимани, не дава непременно на компанията безсрочно право да използва образа ви за всякакви бъдещи рекламни цели.
При такъв спор трябва да се разграничат няколко различни въпроса.
1. За какво точно сте дали разрешение?
Има огромна разлика между:
• „съгласявам се да участвам в рекламна кампания Х“;
• „предоставям право видеото да се използва за срок от 12 месеца“;
• „разрешавам използването му във Facebook и Instagram“;
и
• обща клауза, според която съдържанието може да се използва без ограничение във времето, територията и рекламните канали.
Затова първият въпрос обикновено не е „още работите ли там?“, а:
→ Какво точно е уговорено?
→ За какъв срок?
→ За коя кампания?
→ В кои медии и платформи?
→ Само като публикация или и като платена реклама?
→ Допустимо ли е повторно използване на видеото?
→ Може ли да бъде преработвано и включвано в нови рекламни материали?
Ако сте дали право видеото да се използва за конкретна кампания в продължение на една година, прекратяването на договора ви на третия месец не означава непременно, че правото приключва заедно с него.
Но ако разрешението е било ограничено до конкретен проект, това не означава автоматично, че две години по-късно компанията може да използва лицето ви за нов продукт, нова кампания или съвсем различно рекламно послание.
2. Има и втори въпрос: личните данни.
Разпознаваемият образ на човек във видео представлява лична информация за конкретно физическо лице.
Затова освен договора трябва да се установи на какво правно основание компанията обработва тези данни.
Едно от възможните основания е съгласие.
И тук често идва следващият въпрос:
„Добре. Тогава оттеглям съгласието си. Длъжни ли са веднага да свалят всичко?“
Не винаги отговорът е толкова прост.
Ако конкретното използване на видеото действително се основава на вашето съгласие по GDPR, можете да го оттеглите. Оттеглянето обаче действа занапред. То не превръща автоматично предходното законосъобразно използване в незаконно.
Компанията също така не може просто да каже:
„Щом оттегляте съгласието, от утре ще използваме видеото на друго основание.“
Правното основание за обработването не следва да се избира впоследствие според това кое е по-удобно. То трябва да е определено още при започването на съответното обработване.
3. Особено внимание е необходимо, когато видеото е заснето в рамките на трудово правоотношение.
Причината е проста: между работодател и служител съществува зависимост.
Затова подписан лист с текст „съгласен съм да бъда сниман“ не решава автоматично въпроса дали е налице действително свободно съгласие по смисъла на GDPR.
Ще има значение например:
→ доброволно ли е било участието;
→ можел ли е служителят реално да откаже, без това да има отрицателни последици за него;
→ било ли е ясно обяснено как и колко дълго ще се използва материалът;
→ имало ли е отделно възнаграждение или специална уговорка за рекламното участие;
→ какво правно основание е посочил работодателят за обработването.
4. А ако компанията каже: „Ние сме платили видеото и авторските права са наши“?
Това също не приключва спора.
Правата върху самия видеоклип и правото да бъде използван образът на заснетия човек не са едно и също нещо.
Компанията може да притежава права върху рекламния материал и въпреки това конкретен начин на използване на образа да излиза извън даденото разрешение или да поставя отделен въпрос по правилата за защита на личните данни.
А когато заснетото лице има качество на артист-изпълнител, могат да възникнат и допълнителни права върху записаното изпълнение.
Затова при подобен казус няма един документ, който винаги да дава отговора.
Проверяват се заедно:
✓ трудовият или гражданският договор;
✓ договорът или клаузите за рекламното участие;
✓ декларациите и съгласията;
✓ информацията по GDPR;
✓ срокът и целта на предоставените права;
✓ конкретният начин, по който видеото продължава да се използва.
И понякога един много малък детайл променя целия извод:
„за рекламната кампания“ не означава непременно „за всички бъдещи реклами“;
„за социалните мрежи“ не означава непременно „за телевизия, билборд и платена реклама“;
а „без посочен срок“ не трябва автоматично да се чете като „завинаги и за всичко“.
📌 Ако установите, че старо рекламно съдържание с вашия образ продължава да се използва, първо запазете доказателства: линкове, скрийншоти, дати, активни реклами и платформите, на които се публикува.
След това трябва да се види какво реално сте разрешили и на какво основание продължава използването.
Нито „вече не работя там“, нито „ние сме платили за видеото“ сами по себе си дават отговор.
Решаващо е докъде се простира предоставеното право и дали конкретното използване продължава да има валидно правно основание.
Всяка седмица публикуваме реални въпроси и казуси от практиката – следвайте страницата, за да не ги пропускате.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
