Подводните камъни при кредитa в швейцарски франкове

Неравноправните клаузи в договорите за банков кредит, уговорени в швейцарски франкове

Какви са правата Ви като кредитополучател, на когото е бил отпуснат кредит в швейцарски франкове, усвоен в евро/лева при уговорено погасяване във франкове и неравноправни ли са клаузите, прехвърлящи риска от промяна на валутния курс върху Вас?

В периода 2008-2009 г. редица български граждани сключиха договори за кредит в швейцарски франкове. Причина за това бе доверието на потребителя в стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути, с оглед на което кредитополучателите възприемаха предлагания им кредит за по-изгоден предвид по-ниския лихвен процент.

Каква бе схемата на договаряне на кредити във франкове?

Банките предлагат различни договори за кредит на своите потребители, но при кредитите в швейцарски франкове се забелязва една непроменена тенденция на договоряне, а именно:

• кредитът се предоставя в швейцарски франкове за закупуване на жилище, чиято продажна цена е уговорена в евро;

• средставата се предоставят от банката по блокирана сметка на кредитополучателя, до която същият няма достъп;

• банката превалутира служебно средствата по блокираната сметка в евро преди усвояването им, т.е. реалното усвояване на кредита става именно в евро.

От горното следва, че реален поток на парични средства в швейцарски франкове от банката към кредитополучателя не е налице. Въпреки това обаче, погасяването на кредита е уговорено във франкове.

Какво реално е състоянието на кредита при договореното погасяване във франкове?

Предвид гореописаната схема на договаряне, стигаме до положение, в което кредитополучателят е поставен в неизвестност по отношение на сумата (главница, лихви, такси и разноски), която ще дължи в течение на времето при действие на договора. Това е така, защото швейцарският франк няма фиксиран курс спрямо националната ни валута. Така например, през 2008 г., курсът 1 CHF към 1 BGN е 1.24282, а през 2018 г. – 1.66044, т.е. ако сте договорили кредит с главница 100 000 франка през 2008 г., същата се е равнявала на 124 282 лв., докато през 2018 г., същата би имала стойност 166 044 лв. или разликата е в размер на 41 762 лв. Изменението на размера на главницата предвид изменението на валутния курс е от съществено значение за вноските Ви по кредита, тъй като върху главницата се изчислява и лихвата, а също и таксите по кредита.

На практика при погасяване на такъв кредит при всяко месечно плащане Вие внасяте сума в левове, която банката превалутира съобразно дневния курс на швейцарския франк. Тъй като разполагате с погасителен план, в който месечната вноска е определена във франкове, Вие не разполагате с яснота за измерението на тази сума през всеки следващ месец, което се дължи на непрекъснатото изменяне на курса франк към лев.

Така например, ако месечната Ви вноска е 700 франка, на 01.04.2010 г. същата се е равнявала на 966 лв. (при курс 1.37939), на 01.04.2013 г. – 1 122 лв. (при курс 1.60380), а на 01.04.2018 г. – 1 162 лв. (при курс 1.66044). От този пример е видно, че една фиксирана вноска в размер на 700 франка се е оскъпила със 196 лв. в периода 2010 г. – 2018 г.

Върху кого тежи рискът от валутната разлика?

Ако и Вие сте кредитополучател по договор за кредит, уговорен в швейцарски франкове, бихме се обзаложили, че на последната страница в заключителните разпоредби, фигурира специална клауза, според която банката не носи отговорност в случай на промяна на валутния курс. Разбира се, клаузата е допълнена с изрично деклариране от страна на кредитополучателя, че същият е запознат от банката с възможните валутни разлики и че е съгласен да поеме изцяло риска от тях. Много кредитополучатели се възпират да защитят правата си именно поради тези клаузи в договорите си.

Как обаче съдебната практика третира тези клаузи?

Абсолютната липса на равновесие между банката и кредитополучателя в договорите за кредит, уговорени в швейцарски франкове, доведе до повдигане на въпрoса за неравноправността на клаузите, прехвърлящи валутния риск върху кредитополучателя, пред съда. Нещо повече, спорът достигна дори до Върховния касационен съд, който с Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. внесе яснота и задължително тълкуване на тези клаузи, обосновавайки изводите си на европейската нормативна уредба и съдебна практика. За яснота на изложението следва да отбележим, че неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, „неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя“. По-долу е разгледана относимостта на понятието за неравноправна клауза към клаузите, прехвърлящи валутния риск върху кредитополучателя.

ВКС е категоричен в изводите си, че „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора“.

Видно от решението на ВКС, същият преценя неравноправността на клаузата в зависимост от действията на банката при договоранято с конкретния потребител. По-конкретно такива действия на банката, които са от значене, за да е налице една справедлива клауза, са свързани с предоставяне на информация на кредитополучателя относно очакваните прогнози във връзка с промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, при това за целия период на договора (в повечето случаи повече от 20 години).

Съдебната практика приема, че потребителят е по-слабата страна в правоотношението с банката, тъй като професионалната дейност на финансовата инстиуция предполага, че същата разполага с информация относно предполагаемите курсове на франка и като професионалист банката следва да предостави на кредитополучателя длъжник информация относно действията, които същият може да предприеме, за да минимализира валутния риск, например допълнително застраховане. Тази информация е необходима на потребителя, за да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск и задълженията, които би имал при значимо обезценяване на валутата, в която кредитополучателят получава доходите си, а именно лева.

В случай че банката не е предоставила на кредитополучателя горната информация, клаузата, прехвърляща валутния риск върху последния, е неравноправна, защото по този начин банката недобросъвестно ползва икономическата и правна неосведоменост на кредитополучателя. Тези клаузи водят до задължаване на потребителя за сметка на облагодетелстването на банката, което не е позволено от закона.

Какви са правните възможности на кредитополучателя, за да защити правата си по договора за кредит?

От изложеното по-горе стигаме до извод, че клаузата, прехвърляща валутния риск върху кредитополучателя, е неравноправна, т.е. нищожна. След като клаузата е нищожна, то същата не е породила действие и всички платени на това основание суми се явяват платени при липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно тази разпоредба на закона, даденото без основание подлежи на връщане.

Прилагането на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите към разглеждания в настоящата статия казус относно договорите за кредит, уговорени в швейцарски франкове, би имало следното отражение:

Да вземем отново примера с вноската от 700 франка, съгласно предоставен погасителен план. Нека си представим, че е сключен договор за кредит на 01.04.2008 г. с предоставен кредит в размер на 100 000 франка при месечна вноска 700 франка. През 2008 г., при отпускане на кредита, курсът 1 CHF към 1 BGN е бил 1.24282. Както посочихме по-горе, с изменение на курса, месечната вноска от 700 франка е придобила различно левово изражение, като през 2010 г. тази вноска е равна на 966 лв., а през 2018 г. – 1 162 лв.

Нека вземем за пример периода 2013 г. – 2018 г. Това са 60 погасителни месечни вноски. Ако превалутирането на вноските за този период се осъществяваше по фиксиран курс на швейцарския франк към лева, който е бил валиден при отпускане на кредита (2008 г.), то вноската би била в размер на 870 лв. или кредитополучателят би платил за 5 години сума в размер на 52 200 лв. Вместо това обаче при погасяване на месечните вноски кредитополучателят е заплащал такава сума в левове, която му е била посочвана от банковия служител, който от своя страна е превалутирал вноската в зависимост от дневния курс на франка към лева. Тъй като всеки месец този курс е различен, за целите на настоящия пример, ще вземем курса, който е бил актуален към 01.04.2013 г., а именно 1.60380. При изчислението се получава месечна вноска в размер на 1 122 лв., т.е. платената за 5 години сума е в размер на 67 320 лв.

От гореизложеното е видно, че от промяната на валутния курс се получава разлика в платените суми в размер на 15 120 лв. Предвид неравноправността (нищожността) на клаузата за прехвърляне на валутния риск върху кредитополучателя, тази сума се явява платена без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и като такава подлежи на връщане, като в този смисъл е и практиката на ВКС, описана по-горе. Тоест всеки кредитополучател, чийто договор за кредит съдържа сходна клауза, поставяща го в неравноправно спрямо банката положение, има право да заяви претенция пред съда за възстановяване на надплатените суми. Това е така, защото банката е следвало да превалутира месечните вноски на кредитополучателя съгласно курса, актуален към датата на отпускане на кредита, а не към актуалния за съответния ден курс.

Единствената възможност на банката да се освободи от задължението си да възстанови надплатените от кредитополучателя суми е да докаже, че при сключване на договора за кредит е предоставила на кредитополучателя детайлна информация за предполагаемото изменение на курса на франка към лева за целия период на действие на договора; предоставила му е информация как това изменение би се отразило на размера на месечните му вноски и какви действия би могъл да предприеме за минимализиране на риска, като след предоставяне на тази информация, която му е представена на ясен и разбираем език, кредитополучателят е взел информирано решение да сключи именно предлагания му договор за кредит, уговорен в швейцарски франкове. Наличето на клауза в договора, прехвърляща изцяло валутния риск върху кредитополучателя, без реално осъществяване на фактически действия по информиране на кредитополучателя за този риск, е неравноправна и не освобождава банката от отговорност.

Има ли срок, преди изтичането на който следва да бъде предявен иска, за да бъде уважен? Каква е давността за предявяване на иск за възстановяване на надплатени по договор за кредит суми?

В повечето случаи при предявени искове по чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите относно надплатени суми по договори за кредит в швейцарски франкове, банките се позовават на Тълкувателно решение № 3/2011 г. по т.д. № 3/2011 г. на ВКС, съгласно което при периодични плащания, исковете се погасяват с 3-годишна давност. В посоченото по-горе решение на ВКС обаче съдът не приема доводите на банките, като посочва, че давностният срок за вземанията по чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е общият 5-годишен срок, който тече от момента на получаване на плащането. Тоест при предявяване на иск на 01.06.2019 г. можете да претендирате връщане на надплатените суми за периода 01.06.2014 г. – 01.06.2019 г., тъй като платените преди повече от 5 години суми са погасени по давност и искът в тази част би бил неоснователен.

С оглед всичко изложено по-горе, при наличие на описаните в настоящата статия предпоставки, може да се обобщи, че законът и практиката допускат възстановяване на надплатени от кредитополучателите суми, основаващи се на промяна във валутния курс на чуждестранната валута, в която е уговорен кредитът. Необходимо е обаче предприемане на своевременни действия предвид законоустановената 5-годишна погасителна давност.

Възможен вариант в случая е и превалутиране на кредита, като в процеса на преговори с банката следва да се установи размерът на надплатените суми, като се съобрази и валутният курс, актуален към датата на отпускане на кредита. В процеса на договаряне банката следва да съобрази задължителната съдебна практика относно неравнопоставеността на клаузите, прехвърлящи валутния риск изцяло върху кредитополучателя.

В заключение следва да отбележим, че част от банките вече постигнаха споразумение с Комисия за защита на потребителите, съгласно което при превалутиране на кредитите, отпуснати в чуждестранна валута, банката следва да поеме 80 % от валутния риск, а кредитополучателят – 20 %. Очаква се КЗП да постигне споразумение и с други банки, срещу които Комисията е предявила колективни искове за защита правата на потребителите. Това споразумение обаче не е лишено от правни недостатъци, поради което следва да сте внимателни при договаряне със съответната банка.

При всички положения е препоръчително да се консултирате с адвокат, който в зависимост от конкретните уговорки във Вашия договор за кредит, да Ви предостави необходимото правно становище относно възможностите за защита на законните Ви права и интереси.

Автор: адв. Радостина Хаджиева

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.

При въпроси – свържете се с Адвокатско дружество „Димитрова и Хаджиева“ .