Какво представляват сдружението и фондацията?
Все повече хора искат да реализират своя кауза, която не е обвързана с бизнес начинание, целящо генериране на печалби, а е насочена към някаква благородна цел, която би била полезна на обществото. В настощата публикация ще разгледаме същността на неправителствените организации (НПО) – фондации и сдружения, които са инструмент за постигане на позволени от закона цели като:
- утвърждаване на духовните ценности;
- развитие на гражданското общество;
- подпомагане в облестта на здравеопазването, образованието, науката, спорта;
- подкрепа за социално слабите, инвалидите и лицата, нуждаещи се от грижи;
- защита на човешките права и околната среда;
- други, позволени от закона цели;
Тази цел може да бъде в частна или в обществена полза.
При своето учредяване всяко ЮЛНЦ е длъжно да се самоопредели като организация в частна или в обществена полза. Определянето се извършва в устава или в учредителния акт и се вписва. Промяната на ползата от частна към обществена е възможно, но обратното – не. Ползата се определя въз основа на интересите, които ще обслужва организацията.
Неправителствените организации, които са регистрирани в частна полза извършват дейност, която е в интерес на определен кръг лица, най-често членовете на организацията или пък конкретна група от хора, например от една професия. Ако организацията е регистрирана в обществена полза, то тя ще може да разходва имуществото си само за определени в закона дейности като култура, здравеопазване, гражданско общество, човешки права, личностна интеграция, подпомагане на социално слаби, развитие и опазване на околната среда и други.
ЮЛНЦ в обществена полза получават данъчни облекчения от държавата и възможност да стопанисват при по-лек режим държавни и общински имоти. Повечето програми за финансиране поставят изискване пред кандидатстващите организации същите да бъдат НПО в обществена полза. Юридическите лица с нестопанска цел не заплащат данъци върху приходите си от нестопанска дейност. Такива приходи са даренията, членският внос, финансиранията по проекти. По отношение на стопанската си дейност ЮЛНЦ се облагат по същия начин като търговските дружества – с 10% корпоративен данък за печалбата от стопанската дейност. Дарителите на ЮЛНЦ в обществена полза получават данъчни облекчения. Ако са физически лица, те могат да ползват до 5% намаление от годишния си доход за направени дарения. Ако са фирми, размерът на облекчението е до 10% от положителния финансов резултат (печалбата) преди облагане с данък.
Коя цел НЕ е позволена от закона?
Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
Кой закон урежда НПО?
На 01.01.2018 г. влязоха в сила промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел – сдружения и фондации. Промените касаят основно процедурата по регистрация на НПО. Тя вече се осъществява изцяло пред Агенция по вписванията, а не както до момента – в съда, регистър БУЛСТАТ и Министерство на правосъдието поотделно.
Според промените новите организации вече се вписват в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ (юридически лица с нестопанска цел), а съществуващите такива следва да се пререгистрират и впишат в Регистъра в срок до 31.01.2020 г. Производството е безплатно. Заявлението, което следва да се подаде е А15 (за сдружения) или А16 (за фондации) в зависимост от типа юридическо лице с нестопанска цел. Необходимо е да знаете номера на делото, с което организацията е регистрирана в окръжния съд, както и някои данни на участниците в управлението на НПО. При успешна регистрация организацията ще получи Единен идентификационен код (ЕИК).
Може ли организацията да развива и стопанска дейност?
ЗЮЛНЦ дава възможност на ЮЛНЦ, независимо дали са определени в частна или в обществена полза, да извършват допълнителна стопанска дейност.
Според закона извършването на стопанска дейност от ЮЛНЦ на първо място следва да се подчинява на условията и да спазва реда, определен със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Освен това стопанската дейност трябва да отговаря на специфичните ограничителни критерии за законност съгласно ЗЮЛНЦ, които са:
• Да бъде допълнителна, т.е. нейното извършване по обем да не надвишава обема на основната нестопанска дейност. Този критерий има не толкова финансови, колкото чисто организационни измерения. Една организация разполага с различни по своя характер ресурси – материални, човешки, финансови и други. Допълнителна ще е тази стопанска дейност, при която по-голяма част от цялата съвкупност от ресурсите на организацията е мобилизирана в осъществяването на основната нестопанска дейност и по-малка част в извършването на стопанската;
• Да бъде свързана с предмета на основната дейност на ЮЛНЦ, т.е. да представлява средство за постигане на целите на организацията, но не като финансови средства, които се инвестират за постигане на целите, а като дейност, която по своя характер е близка и сходна с основната дейност на организацията и допринася за реализирането на целите;
• Приходите от стопанската дейност да се ползват единствено за постигане на определените в устава или учредителния акт на ЮЛНЦ цели, като изрично е забранено разпределянето на печалба;
• Предметът на стопанската дейност да бъде регламентиран в устава или учредителния акт на ЮЛНЦ.
Тези изисквания и правила относно стопанската дейност за ЮЛНЦ се отнасят по еднакъв начин и за организации в частна полза, и за организации в обществена полза.
Преценката дали предвидената в устройствения акт на ЮЛНЦ стопанска дейност отговаря на общите и специални изисквания на законите, които я регламентират, може да се направи от съда, ако бъде сезиран с искане за прекратяване на ЮЛНЦ поради извършване на дейност, която противоречи на Конституцията, законите или добрите нрави. Такова искане може да отправи всяко заинтересовано лице, както и прокурорът. Регистърът на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията не би следвало да прави преценка доколко са спазени изискванията на ЗЮЛНЦ за предвидената в устройствените актове на ЮЛНЦ стопанска дейност. Подобна преценка има смисъл да се прави тогава, когато ЮЛНЦ е започнало реално да извършва стопанска дейност, а не когато само е декларирало такова намерение, разписвайки предмета й в устройствените си документи.
Законовите критерии за допълнителност, свързаност и целево използване на приходите от стопанска дейност важат в случаите, когато ЮЛНЦ от свое име извършват стопанска дейност. Това е стопанска дейност на ЮЛНЦ, при която самата фондация или сдружение сключва стопански сделки от свое име и за своя сметка.
Възможно е обаче стопанската дейност да бъде извършвана и чрез друго юридическо лице – търговец, на което ЮЛНЦ е едноличен собственик на капитала или притежава част от дялове/акции в него.
Процедура по регистрация.
Подобно на регистрацията на фирми документите за учредяване на сдружение и фондация могат да бъдат подадени на място в Агенция по вписванията или онлайн посредством електронен подпис. Процедурата може да се инициира от заявителя ( или упълномощено лице (например адвокат). Подаването на документите по електронен път би Ви спестило както усилия и време, така и такси, които са два пъти по-ниски от подаването на документи на място.
Към заявлението за регистрация на НПО се прилагат и определени документи, които зависят от конкретната организация, но могат да се обобщят по следния начин:
- Устав или учредителен акт на организацията;
- Протокол от учредителите за създаване на организацията;
- Нотариално-заверени образци от подписите на представляващите сдружението или фондацията;
- Документ от банка за внесено дарение, ако се регистрира фондация с дарение;
- Декларация за истинност на заявените обстоятелства;
- Пълномощно за адвокат, ако такъв се използва за подаване на документите;
- Документ за платена държавна такса, ако не се заплаща електронно в момента на подаването.
Особености при регистрация на сдружение.
- При сдружението няма Учредителен акт, както при фондацията, а Устав;
- Не е необходимо уставът да се заверява нотариално;
- Попълва се заявление А15;
- По правило сдружението се управлява от управителен съвет, който се състои поне от трима души. Някой от тях се определя за председател. Това е лицето, което представлява съответното НПО в отношенията му с трети лица. Възможно е вместо управителен съвет, сдружението да се управлява и просто от едно лице – управител. По-важните решения в сдруженията се взимат от общото събрание на членовете.
- Между членовете на Общото събрание (колективен органи) и Управителния съвет (управителен орган) не трябва да има пълно припокриване, тъй като това може да се окаже пречка за регистрацията. Представляващите са Председател и Заместник-председател на управителния съвет. Само член на Управителния съвет може да бъде Председател на сдружението.
Особености при регистрация на фондация.
- Няма изисквания за брой членове, защото фондацията няма такива;
- Учредителният акт се заверява нотариално;
- Попълва се заявление А16;
- Няма общо събрание, тъй като няма членове. Има единствено управител или управителен съвет, но учредителят, респективно учредителите, могат да запазят някои права за себе си;
- Когато обаче фондацията се е определила за осъществяване на дейност в обществена полза, задължително тя следва да има двустепенна система на органите: минимум един върховен колективен орган и един управителен (колективен или едноличен), които следва да имат правомощия като тези на съответните органи на сдружението – Общо събрание и Управителен съвет.
**Законът не определя наименованията на органите на фондацията (за разлика от уредбата на сдружението). В практиката са се наложили няколко по-популярни названия: за върховен орган – Настоятелство, Съвет на фондацията, Съвет на учредителите, Съвет на дарителите, Върховен съвет, а за управителния орган – Директор, Управител или Управителен съвет.
Върху какво да помислите преди регистрацията?
- В ЧАСТНА или в ОБЩЕСТВЕНА полза ще бъде организацията?
- Сдружение или фондация е подходящо за Вас?
- Името на организацията;
- Седалището (адресът);
- Целите на организацията и средствата за тяхното постигане;
- Видът на дейността и в чия полза ще бъде тя;
- Органите на организацията;
Разлики между сдружението и фондацията
Сдружението е доброволно обединение на три или повече лица за извършване на дейност с нестопанска цел посредством личните усилия на учредителите и членовете му. Корпоративното устройство на сдружението предполага наличие на отношения между всеки отделен член – от една страна, и сдружението, от друга.
Фондацията няма членове, а обединилите се във фондацията лица активно използват имуществото, включено в нея от учредителите, за да постигната конкретната стопанска цел. Тук личният принос от страна на членовете не се дължи в степента, която е налице при сдружението. Достатъчно е да се внесе във фондацията имущество, което да служи за постигането на целта.
Фондацията се учредява с едностранен учредителен акт (дарение или завещание – при смърт) и има за цел да защитава интересите на обособена група лица /частна полза/ или дадени обществени интереси /обществена полза/. Фондация в частна полза може да разшири дейността си и да се регистрира като такава в обществена полза, но обратното не е възможно. И в двата случая учредителя/ите /минимум/ създава фондацията, като безвъзмездно предоставя имущество или средства и избира управителен орган, който да ги управлва конкретно за постигане на целта на фондацията. Средства могат да се набират от дарения, завещания, спонсориране и други.
Сдружението често се финансира от вноски на лицата, които участват в него като в устава на сдружението може да се предвиди задължение за периодични имуществени вноски на членовете, например внасяне на някаква сума пари ежемесечно. При фондацията обикновено се разчита на дарения.
Прилики между сдружението и фондацията
- И двете обединения представляват юридически лица с нестопанска цел.
- И фондацията, и сдружението могат свободно да избират целта и предмета си на дейност.
- И двете организации могат да бъдат създадени като организации в частна или обществена полза.
- Както фондацията, така и сдружението, освен нестопанска могат да извършват и стопанска дейност при условията на ЗЮЛНЦ.
- Промяна на статута на организацията от частна в обществена полза е възможно, но обратно – не.
Задължения на юридическите лица с нестопанска цел.
- Годишен доклад за дейността и Годишен финансов отчет
Съгласно Закона за счетоводството ЮЛНЦ в обществена полза са длъжни да заявят за обявяване в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията годишния си доклад за дейността и годишния си финансов отчет в срок до 30 юни на годината, следваща отчетната.
- Заявление за обявяване на отчетите и приложения
Обявяването на годишни финансови отчети и годишни доклади се осъществява със Заявление за обявяване на годишни финансови отчети Г2 (по образец). Към заявлението, освен годишния финансов отчет (ГФО) и годишния доклад за дейността (ГДД), се прилагат и техни копия, в които личните данни са заличени. Задължително към заявлението се прилага и Декларация за истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове (по образец), подписана от заявителя. Прилага се и документ за платена държавна такса. Повече вижте ТУК.
Източници: https://www.ngobg.info
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
Автор: адв. Михаела Димитрова
