Във филмите понякога виждаме ексцентричен богаташ, който оставя цялото си състояние на любимото си куче или котка.
В България подобно завещание би срещнало един основен проблем: домашният любимец не може да бъде наследник.
Законът за наследството урежда кой може да наследява, а животното не е самостоятелен правен субект, на който може да бъде завещан апартамент, банкова сметка или определена парична сума. Не може просто да напишете: „Оставям 50 000 евро на кучето си Роки“ и Роки да стане титуляр на банковата сметка.
Това обаче не означава, че човек не може да се погрижи юридически за животното си след своята смърт.
Законът позволява завещателното разпореждане да бъде направено под тежест. Така например може да бъде завещано имущество или определена сума на конкретно лице, като едновременно с това му бъде възложено задължение да се грижи за домашния любимец.
На практика волята би могла да бъде формулирана приблизително така: определено имущество се оставя на конкретен човек, който поема грижата за животното – неговото отглеждане, лечение и необходимите разходи.
Тук обаче има една важна особеност.
При неизпълнение на подобна тежест Законът за наследството не предвижда автоматично завещанието да отпадне. Законът позволява на заинтересованите лица да искат изпълнението на възложената тежест, но самото неизпълнение не унищожава завещателното разпореждане.
Затова фразата „оставям всичко на човека, който ще гледа кучето ми“ може да звучи достатъчно ясно житейски, но юридически има значение много повече: кой е този човек, какво точно получава, какво конкретно е длъжен да прави и кой би могъл да следи за изпълнението на волята.
Завещателят може да определи и изпълнител на завещанието – лице, което след смъртта му да изпълни завещателните разпореждания и да предприеме необходимото за тяхното осъществяване.
Има и още едно ограничение: дори най-голямата любов към домашния любимец не позволява чрез завещанието да бъдат пренебрегнати наследниците със запазена част. Ако човек оставя деца, съпруг или в определени случаи родители, законът ограничава частта от имуществото, с която той може свободно да се разпорежда.
Така че юридически по-точният въпрос не е:
„Мога ли да оставя наследството си на кучето?“
а:
„Мога ли още приживе да създам правен механизъм, който да осигури грижата за него след мен?“
Отговорът е да – но наследникът ще бъде човекът, а защитеният интерес ще бъде грижата за животното.
Понякога правото не може да даде имущество на този, когото обичаме.
Но може да помогне да се погрижим за него.
Всяка седмица публикуваме реални въпроси, казуси и любопитни истории от света на правото – следвайте страницата, за да не ги пропускате.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
